Четиво за родители и учители :)

******************** КАКВО ВСЪЩНОСТ РАДВА ДЕЦАТА НИ? Един мъж се прибрал от работа, както винаги уморен и изнервен, и видял, че до вратата го чака петгодишният му син. - Тате, може ли да те попитам нещо? – казало детето. - Разбира се, какво се е случило? - Тате, ти колко пари получаваш? - Това не е твоя работа – възмутил се изтощеният баща, но все пак попитал: - Защо се интересуваш? - Просто искам да знам. Моля те, кажи ми колко ти плащат за един час? - Ами, около 500. Защо? - Тате – синът изведнъж го погледнал с много сериозни очи, - ще ми дадеш ли назаем 300? - Питаш ме само защото искаш да ти дам пари за поредната глупава играчка? – викнал бащата. – Прибирай се в стаята си и лягай да спиш! Как може да мислиш само за себе си! Аз работя по цял ден, едва стоя на краката си от умора, а ти ме занимаваш с глупости! Детето тихо се прибрало в стаята си и затворило вратата. Бащата продължавал да стои в коридора, все още ядосан от молбата му. ,,Как смее да ме пита за заплатата ми само за да иска пари!” След някое време мъжът се успокоил и започнал да разсъждава трезво: ,,Може би действително трябва да си купи нещо важно. Дявол да ме вземе, досега никога не ми е искал пари!” Когато влязъл в детската стая, синът му вече бил в леглото. - Спиш ли, сине? - Не, татко. Просто лежа – отговорило момченцето. - Извинявай, държах се много лошо! Имах тежък ден и затова избухнах. Прости ми, ето парите, които ми поиска. Момченцето седнало в леглото и радостно възкликнало: - О, благодаря ти, тате! След това бръкнало под възглавницата си и извадило още няколко измачкани банкноти. Като видял това, бащата отново започнал да се ядосва. А детето събрало всичките си пари, внимателно ги преброило още веднъж и едва тогава погледнало към баща си. - Защо ми искаше тези пари, след като имаш? – възнегодувал той. - Защото не бяха достатъчно, но сега вече ще ми стигнат – отговорило детето. – Тате, тук са точно 500. Може ли да си купя един час от твоето време? Моля те, върни се утре по-рано, искам да бъдем заедно. ************************* ПРИТЧА ЗА ПИРОНИТЕ Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби търпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата: "Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата!. Тя никога няма да бъде същата както преди. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Така е и с раната, направена от думи. Тя причинява не по-малко болка." ****************************************************